Е това вече е прекалено. Няма как да има такова чудо. Преди да го видя на живо и да поработя с него бях гледал само клипове, които втълпяват на хората, че единствения начин да накараш този „лаптоп” да спре да работи е да го взривиш… Да бе да. Аз да не съм балама – няма такъв лаптоп. Но…

Ако Вие сте сменяли ужасно много преносими компютри заради това, че са се повреждали заради средата, в която работите с тях, ще кажа само едно: „ТОВА Е ВАШИЯ ПРЕНОСИМ КОМПЮТЪР”.

Бях удивен от начина по който е изработено това чудовище – гумени тампони на всеки порт на компютъра, корпус по който не остава и следа дори след много силен удар по него, кутия за твърдия диск с гумени тампони, заключалка на дисплея наподобяваща такава от военен сандък, подсилени ъгли на корпуса. Всичко е метал и гума, но пък теглото не отговаря на визията. Не е най-лекото нещо с което съм работил, но определено не е и най-тежкото.

След като се поинтересувах по-обстойно за този много интересен преносим компютър разбрах, че е направен за работа точно на места, на които други не издържат – медицина, военни, експедиции, строителство, минно дело.

Това което става ясно за този компютър още при първия допир с него – ударо и водо устойчив, готов за работа с запрашеност до 90%.  Panasonic CF-18 има и своите „компютърни достойнства” – Centrino технологията заложена в него, му помага за доста оптимална работа с Win XP и Tablet Edition на батерия, с която спокойно можете да работите доста дълго време. Touch screen-a е друга гордост, която притежава този уникален компютър. Тук е трябвало да има компромис – сериозна здравина или точност за работа при допир. Не е ясно как е постигнат резултата, но и двете изисквания са изпълнени.

Какво може да се изисква повече от един преносим компютър?